Тези шест проблема предрешават съдбата на България
Изборите отминаха, само че проблемите на България си останаха. А когато има проблеми, политическите тактики са две. Едната е те да се вземат решение, другата - да се замазват и замитат под всякакви черджета. При нас втората тактика се употребява извънредно интензивно, като най-вече политическа боклук може да се откри под патриотичната рогозка. И сега там не е доста ясно какво тъкмо става, само че (както си е обичайно) разменят се обиди и закани, сучат се мустаци и се въртят ужасно очи. Борбата против джендърите, " ювеналната юстиция ” и несъществуващите мигранти продължава с цялостна мощ, като към тези “опасности ” се прибавиха незабелязано Норвегия и постхуманизмът.
Ако Путин в действителност е измислил тези “хибридки ”, той е неоспорим политически талант, който има цялостно право да се забавлява с резултата от причудливите си творения. А този резултат е, че цели политически общности - в това число и българската - нищят безспорни политически нелепости и фантасмагории, като в това време изпадат в частична или цялостна управническа некадърност. Брекзит е главният образец, само че и в България има с какво да се похвалим в тази посока.
Управляващите от ГЕРБ завоюваха тези избори и несъмнено ще изтълкуват успеха си като мандат да продължат да замитат следните проблеми:
АЕЦ " Белене "
Страната е “инвестирала ” 3 милиарда лв. в централа, която като цяло е ненужна и стопански нерентабилна. Истинският проблем е, че тези така наречен “инвестиции ” би трябвало да се отпишат от активите на енергийните ни предприятия, което пък ще ги изправи пред съществени финансови компликации. Държавата би трябвало или да рефинансира НЕК, БЕХ и така нататък, и/или да вдигне цената на тока, с цел да се компенсират тези загуби. Но вместо действително решение на казуса, държавното управление избира да го замете и отсрочи във времето. Говори се за тайнствен (китайски?) вложител, който ще ни признае 3-те милиарда вложения в Белене, ще приключи централата със свои пари и ще ни даде дори % в нея (най-малко 30%). Ясно е, че това са мечти и сънища, само че те се тиражират и даже се развива активност по тях, като че ли са истина: чакаме да вземем за пример конкурс за вложител. Целта на тази интервенция е просто печелене на време. Всъщност, най-хубавият вид е задачата в действителност да е печелене на време, тъй като в случай че в последна сметка страната построи централата за своя сметка (чрез заем или обезпечено изкупуване на тока), може да се окаже, че загубите са надалеч над 3 милиарда лв..Епопеята със самолетите
Закупуването на осем нови самолета се трансформира в епопея. Ако през последните 15 години бяхме купували по един аероплан, в този момент към този момент щяхме да имаме два пъти повече самолети. Без да го усетим. Но заради отсрочване и замитане на казуса огромна част от тези пари към този момент ги дадохме за поддържане на остарялата съветска техника. Сега също се вършат всевъзможни опити процесът по превъоръжаването да бъде занимателен. От популистка позиция това бавене не е неприятно - не даваме пари за оръжие. Но съществено видяно, такова държание е просто безконтролно - нашата сигурност се подсигурява от НАТО, заради което сме длъжни да се съобразяваме с общите политики и да изпълняваме поетите отговорности. От влачене на краката и туптене на топката нищо няма да спечелим - просто губим още доверие и тежест в Алианса и в Европейски Съюз.
Газ и тръби. Руски.
След доста дълго отсрочване въпреки всичко към този момент е допустимо да купуваме полутечен газ от Съединени американски щати. И о, знамение, цената му се оказа по-ниска от тази на съветския. Ако бяхме имали сходни благоприятни условия преди години, договарянията с Русия биха изглеждали по различен метод. Но вместо на диверсификация, ние разчитахме на Достоевски и културните връзки сред братските ни нации. Поради което цената на газа си остана много висока.
Сега казусът пред България е следният. Русия ни предлага да използваме парите от директните си такси за идващите десетина години, с цел да построим втора (общо взето паралелна на съществуващата) тръба, по която да минават същите количества газ като до момента. Строителството на тръбата ще се извърши, несъмнено, от съветска компания. Проблемът е, че България няма да завоюва нищо от тази интервенция - просто ще построи тръба на Русия, която заобикаля Украйна. Замитането на този проблем се състои в изказвания, че с този нов план ние разпростирам газовата си инфраструктура, че надали не развиваме икономическа активност. Истината е, че с трите милиарда за втората паралелна тръба можем да създадем доста други, освен това потребни неща.
Еврозоната
България би трябвало да влезе в еврозоната, само че за тази цел са нужни още старания. Правителството е направило доста за икономическата стабилизация: там постигнатото е несъмнено - и като финансова дисциплинираност, и като стопански напредък. Кандидатстването ни за банковия съюз също е добра стъпка. Но участието в еврозоната е най-много въпрос на доверие. Когато участваме в общата валута, всеки скандал или проблем при нас ще хвърля сянка и върху еврото.
Затова би трябвало да убедим държавните управления на страните и ЕЦБ, че при нас няма привилегировани стопански ползи, които да минават “под радара ” на държавния надзор, да нарушават разпоредбите, да натрупат неприятни заеми, да източват банки и прочие. Просто казано: би трябвало да ги убедим, че сме си взели поука от историята с КТБ и че тези, които тогава се употребиха с чадър от банков контрол, служби, КФН, прокуратура и така нататък, през днешния ден към този момент не са безконтролни.
Дали обаче е по този начин? На мнозина с право може да им се коства, че виновността за КТБ беше стоварена само върху притежателя на банката. Той обаче беше член на цяла мрежа, която му даваше и политическа, и правосъдна поддръжка. С изключение на Цветан Василев, тази мрежа и до през днешния ден си е окопана във властта.
Шенген
Холандският външен министър категорично обвърза влизането ни в Шенген с прогрес в битката против корупцията и с обезпечаването на правосъдна самостоятелност. Вместо да се сърдим, че тези въпроси не били свързани, добре е да се концентрираме върху очевидното. Например това, че и мандатът на Сотир Цацаров съвсем изтече, без да има процедура за търсене на отговорност на основния прокурор. В централизираната прокуратура това е належащо, тъй като другояче шефът ѝ би трябвало да позволи всяка инспекция и всяко следствие против самия себе си. А имаше кавги като “Костинброд ” и “ЦУМ-гейт ”, които повдигнаха доста съществени въпроси за ролята на този магистрат.
Шенген е пространство за свободно напредване и общи правила в най-развит тип. Ако в правосъдната ни система има сходни явни проблеми, други страни с право могат да възразяват против нашето участие. Но вместо да решим този проблем, ние още веднъж тупаме топката и сътворяваме процедура, която наподобява цели да махне не другиго, а неуместния за властта Лозан Панов, началник на Върховен касационен съд.
Ето на това му се вика правова страна.
Медиите
Безспорно е незаслужено да сме на 111-то място по независимост на медиите. Сигурно действително сме по-напред. Но не с доста и по тази причина е добре да не си губим времето с поправянето на тази “несправедливост ”. Фактите за медиите са в действителност тревожни:
- При печатните издания има де факто монопол на една медийна група, която създава проправителствена агитация и публицистика със относително ниско качество;
- При частните малките екрани нещата бяха по-добре - задгранични притежатели и степен на плурализъм. За съжаление втората по величина частна телевизия беше купена от локални ползи, в следствие от което публицистичната ѝ политика стартира поразително да наподобява на тази на упоменатата нагоре медийна група. С две думи: имаме влошаване;
- Публичните медии в България постоянно са били стожер на плурализма, като в огромна степен радиото към момента извършва тази функционалност. Смяната на ръководството в Българска национална телевизия обаче ускори проправителствения ѝ уклон, изключително по време на изборите. Предстои да забележим дали новият конкурс за управление ще затвърди тази наклонност.
Даниел Смилов
Тъжна прогноза
При такова положение на нещата е видно, че България несъмнено има съществени проблеми. И даже единствено този къс преглед би трябвало да е задоволителен, с цел да отрезви замаяните глави на “победителите ” в тези избори. Част от тях, като “патриотите ” да вземем за пример, са по-скоро безполезни, в случай че не даже нездравословни от позиция на този дневен ред. В същото време главната опозиционна партия Българска социалистическа партия не съумя даже да формулира съответни управнически цели и по тази причина хората не я разпознаха като атрактивна опция. Заедно с левицата президентът Радев продължава да следва идеологически клишета във връзка с Русия и по този начин се трансформира в сериозна спънка за действителното решение на част от тези проблеми.
На този декор министър председателят Бойко Борисов не е подложен под мощен напън - и малко да свърши, все е по-добре от нищо. Но по доста от тези тематики ГЕРБ са достигнали своя най-много - в случай че опитат да реализират действително решение, ще се конфронтират с ползи, с които имат най-разнообразни сделки. Точно тези сделки предопределят и тъжната прогноза - замитането на проблемите няма да спре, тематиката е с продължение: следва казусът с бедността и неравенството…
Ако Путин в действителност е измислил тези “хибридки ”, той е неоспорим политически талант, който има цялостно право да се забавлява с резултата от причудливите си творения. А този резултат е, че цели политически общности - в това число и българската - нищят безспорни политически нелепости и фантасмагории, като в това време изпадат в частична или цялостна управническа некадърност. Брекзит е главният образец, само че и в България има с какво да се похвалим в тази посока.
Управляващите от ГЕРБ завоюваха тези избори и несъмнено ще изтълкуват успеха си като мандат да продължат да замитат следните проблеми:
АЕЦ " Белене "
Страната е “инвестирала ” 3 милиарда лв. в централа, която като цяло е ненужна и стопански нерентабилна. Истинският проблем е, че тези така наречен “инвестиции ” би трябвало да се отпишат от активите на енергийните ни предприятия, което пък ще ги изправи пред съществени финансови компликации. Държавата би трябвало или да рефинансира НЕК, БЕХ и така нататък, и/или да вдигне цената на тока, с цел да се компенсират тези загуби. Но вместо действително решение на казуса, държавното управление избира да го замете и отсрочи във времето. Говори се за тайнствен (китайски?) вложител, който ще ни признае 3-те милиарда вложения в Белене, ще приключи централата със свои пари и ще ни даде дори % в нея (най-малко 30%). Ясно е, че това са мечти и сънища, само че те се тиражират и даже се развива активност по тях, като че ли са истина: чакаме да вземем за пример конкурс за вложител. Целта на тази интервенция е просто печелене на време. Всъщност, най-хубавият вид е задачата в действителност да е печелене на време, тъй като в случай че в последна сметка страната построи централата за своя сметка (чрез заем или обезпечено изкупуване на тока), може да се окаже, че загубите са надалеч над 3 милиарда лв..Епопеята със самолетите
Закупуването на осем нови самолета се трансформира в епопея. Ако през последните 15 години бяхме купували по един аероплан, в този момент към този момент щяхме да имаме два пъти повече самолети. Без да го усетим. Но заради отсрочване и замитане на казуса огромна част от тези пари към този момент ги дадохме за поддържане на остарялата съветска техника. Сега също се вършат всевъзможни опити процесът по превъоръжаването да бъде занимателен. От популистка позиция това бавене не е неприятно - не даваме пари за оръжие. Но съществено видяно, такова държание е просто безконтролно - нашата сигурност се подсигурява от НАТО, заради което сме длъжни да се съобразяваме с общите политики и да изпълняваме поетите отговорности. От влачене на краката и туптене на топката нищо няма да спечелим - просто губим още доверие и тежест в Алианса и в Европейски Съюз.
Газ и тръби. Руски.
След доста дълго отсрочване въпреки всичко към този момент е допустимо да купуваме полутечен газ от Съединени американски щати. И о, знамение, цената му се оказа по-ниска от тази на съветския. Ако бяхме имали сходни благоприятни условия преди години, договарянията с Русия биха изглеждали по различен метод. Но вместо на диверсификация, ние разчитахме на Достоевски и културните връзки сред братските ни нации. Поради което цената на газа си остана много висока.
Сега казусът пред България е следният. Русия ни предлага да използваме парите от директните си такси за идващите десетина години, с цел да построим втора (общо взето паралелна на съществуващата) тръба, по която да минават същите количества газ като до момента. Строителството на тръбата ще се извърши, несъмнено, от съветска компания. Проблемът е, че България няма да завоюва нищо от тази интервенция - просто ще построи тръба на Русия, която заобикаля Украйна. Замитането на този проблем се състои в изказвания, че с този нов план ние разпростирам газовата си инфраструктура, че надали не развиваме икономическа активност. Истината е, че с трите милиарда за втората паралелна тръба можем да създадем доста други, освен това потребни неща.
Еврозоната
България би трябвало да влезе в еврозоната, само че за тази цел са нужни още старания. Правителството е направило доста за икономическата стабилизация: там постигнатото е несъмнено - и като финансова дисциплинираност, и като стопански напредък. Кандидатстването ни за банковия съюз също е добра стъпка. Но участието в еврозоната е най-много въпрос на доверие. Когато участваме в общата валута, всеки скандал или проблем при нас ще хвърля сянка и върху еврото.
Затова би трябвало да убедим държавните управления на страните и ЕЦБ, че при нас няма привилегировани стопански ползи, които да минават “под радара ” на държавния надзор, да нарушават разпоредбите, да натрупат неприятни заеми, да източват банки и прочие. Просто казано: би трябвало да ги убедим, че сме си взели поука от историята с КТБ и че тези, които тогава се употребиха с чадър от банков контрол, служби, КФН, прокуратура и така нататък, през днешния ден към този момент не са безконтролни.
Дали обаче е по този начин? На мнозина с право може да им се коства, че виновността за КТБ беше стоварена само върху притежателя на банката. Той обаче беше член на цяла мрежа, която му даваше и политическа, и правосъдна поддръжка. С изключение на Цветан Василев, тази мрежа и до през днешния ден си е окопана във властта.
Шенген
Холандският външен министър категорично обвърза влизането ни в Шенген с прогрес в битката против корупцията и с обезпечаването на правосъдна самостоятелност. Вместо да се сърдим, че тези въпроси не били свързани, добре е да се концентрираме върху очевидното. Например това, че и мандатът на Сотир Цацаров съвсем изтече, без да има процедура за търсене на отговорност на основния прокурор. В централизираната прокуратура това е належащо, тъй като другояче шефът ѝ би трябвало да позволи всяка инспекция и всяко следствие против самия себе си. А имаше кавги като “Костинброд ” и “ЦУМ-гейт ”, които повдигнаха доста съществени въпроси за ролята на този магистрат.
Шенген е пространство за свободно напредване и общи правила в най-развит тип. Ако в правосъдната ни система има сходни явни проблеми, други страни с право могат да възразяват против нашето участие. Но вместо да решим този проблем, ние още веднъж тупаме топката и сътворяваме процедура, която наподобява цели да махне не другиго, а неуместния за властта Лозан Панов, началник на Върховен касационен съд.
Ето на това му се вика правова страна.
Медиите
Безспорно е незаслужено да сме на 111-то място по независимост на медиите. Сигурно действително сме по-напред. Но не с доста и по тази причина е добре да не си губим времето с поправянето на тази “несправедливост ”. Фактите за медиите са в действителност тревожни:
- При печатните издания има де факто монопол на една медийна група, която създава проправителствена агитация и публицистика със относително ниско качество;
- При частните малките екрани нещата бяха по-добре - задгранични притежатели и степен на плурализъм. За съжаление втората по величина частна телевизия беше купена от локални ползи, в следствие от което публицистичната ѝ политика стартира поразително да наподобява на тази на упоменатата нагоре медийна група. С две думи: имаме влошаване;
- Публичните медии в България постоянно са били стожер на плурализма, като в огромна степен радиото към момента извършва тази функционалност. Смяната на ръководството в Българска национална телевизия обаче ускори проправителствения ѝ уклон, изключително по време на изборите. Предстои да забележим дали новият конкурс за управление ще затвърди тази наклонност.
Даниел Смилов
Тъжна прогноза
При такова положение на нещата е видно, че България несъмнено има съществени проблеми. И даже единствено този къс преглед би трябвало да е задоволителен, с цел да отрезви замаяните глави на “победителите ” в тези избори. Част от тях, като “патриотите ” да вземем за пример, са по-скоро безполезни, в случай че не даже нездравословни от позиция на този дневен ред. В същото време главната опозиционна партия Българска социалистическа партия не съумя даже да формулира съответни управнически цели и по тази причина хората не я разпознаха като атрактивна опция. Заедно с левицата президентът Радев продължава да следва идеологически клишета във връзка с Русия и по този начин се трансформира в сериозна спънка за действителното решение на част от тези проблеми.
На този декор министър председателят Бойко Борисов не е подложен под мощен напън - и малко да свърши, все е по-добре от нищо. Но по доста от тези тематики ГЕРБ са достигнали своя най-много - в случай че опитат да реализират действително решение, ще се конфронтират с ползи, с които имат най-разнообразни сделки. Точно тези сделки предопределят и тъжната прогноза - замитането на проблемите няма да спре, тематиката е с продължение: следва казусът с бедността и неравенството…
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ